Страховете помагат на децата да растат

Малките изпитват различни страхове още от раждането. И тези страхове ги съпътстват през всички периоди на растежа, помагайки им да вървят напред и да се развиват.

За човешкия вид страхът е вродено чувство, което винаги е било от основно значение за оцеляването. Той ни информира за наличието на опасности и ни учи да се подготвяме за неизвестното. Неслучайно това е първата емоция, която човек изпитва след раждането. Извън утробата бебето изведнъж се чувства изложено на студения въздух, светлините, силните шумове. И сигнализира за страховете си чрез плач. Но щом открие топлата прегръдка на мама, бързо се успокоява.

„От раждането си детето се нуждае от привързаност. Така преодолява тревогите, които неминуемо ще среща по пътя на растежа си“, обяснява Розалинда Касиба, професор по психология на развитието в Университета в Бари.

Ето какви са страховете на децата през първите три години от живота им и полезни съвети как да ги успокоите и им помогнете да ги преодолеят.

Снимка: Shutterstock

Първите месеци от живота: Тревожност от раздяла

На този етап страховете на децата възникват от чувството за уязвимост, от нуждата някой да се грижи за тях. „Близкото присъствие на родителите и постоянният контакт с тях са важни. Те позволяват на детето, по време на растежа, да се успокои и по-леко да понесе моментите на раздяла“, обяснява експертът. Но страхът, че мама ще си отиде, остава много по-дълго време. Затова и плаче, щом остане само. Така показва необходимостта да има до себе си възрастен, който да го защити.

Около 7-8 месеца се появява нов страх, който често изненадва родителите - този на непознатия. Изправено пред човек, когото не познава или в нова/необичайна среда, мъничето се чувства застрашено и започва да плаче. „На тази възраст бебето започва да различава познатите от непознатите лица. Преди това то е виждало единствено силует, съставен от очи, нос и уста, и се е усмихвало, без да прави разлика. Сега вече е в състояние да види различията. И това го плаши“, казва психологът. Тази първа форма на недоверие не е толкова негативна, колкото изглежда. На практика тя сигнализира, че детето расте и е по-внимателно към обкръжението си.

Какво да направите като родители

Малкото не бива да се упреква, че показва страх и не трябва да се подтиква да отговаря на непознати с усмивки. Няма нужда да настоявате или да се извинявате на засегнатите хора. По-добре го оставете и изчакайте периодът да отмине.

В тази фаза има игра, която всички бебета много харесват – на кукувицата. При нея майката се скрива – зад ръцете си или зад играчка, после се появява с възглас: „Ку-ку!“. Според психолозите това е начин за трениране на ситуации, които ще стават все по-чести с растежа на детето, когато ще се налага майката да се отдалечава от него. Повтаряйки болезненото за детето преживяване, но като игра, малкото постепенно започва да го приема, обработвайки негативните емоции, свързани с откъсването.

След първия рожден ден: Страх от тъмното

От около 18-ия месец детето е в състояние да понася по-продължителна раздяла с фигурата на майката и страхът от откъсване постепенно отшумява. „То вече е натрупало определени познания и може да разбере, че мама си тръгва, но след това винаги се връща. И освен това чувства нейното присъствие и любов, което му носи спокойствие“, обяснява Розалинда Касиба.

В този период започват да се появяват и така наречените „симптоматични или функционални страхове“: от тъмнина, животни, силни шумове, буря. Те представляват важен еволюционен етап. Всички тези прояви имат общ знаменател и това е страхът от непознатото – настаняването в детската стая също спада към тях. „Типичните страхове на тази възраст, особено тъмното, представляват това, което е извън неговия контрол и което детето чувства, че не може да управлява“, казва експертът.

Какво да направите като родители

Уважаването на детските страхове, дори и да изглеждат ирационални, е първата стъпка в подпомагането. Страховете не трябва да бъдат „лекувани“, а „изслушвани“. Малкото има много конкретни причини да изпитва страх, дори и възрастните да не ги разбират.

Най-добрата стратегия е да се опитате да изразите с думи чувството, което детето изпитва: „Страхуваш ли се от кучето? Разбирам те добре - когато лае, вдига много шум!“. Следващата стъпка е приемането на страха му: „Предполагам, че се страхуваш, защото това куче лае наистина силно, но не е нужно да се плашиш, защото е зад портата“. По този начин мъничето ще се почувства разбрано от майка си, а то се нуждае точно от това. Прегръдката и ласката също са важни, за да успокоят изплашеното дете.

И на финала – в никакъв случай не трябва да се избягва намаляването на тревогите му („Това е тривиално нещо! От какво толкова се страхуваш?“) или реагирането с ирония. И в двата случая детето няма да ви разбере, но може така да задълбочите страха му.

Снимка: Shutterstock

Между 2 и 3 години: Страх от чудовища

С придобиването на контрол над сфинктера, детето постига по-голямо осъзнаване на себе си и тялото си. На този етап могат да се появят страхове от това, което представлява заплаха за неговата физическа цялост. Някои деца, например, се страхуват от дупки (като тоалетната, в която части от него изчезват), от кръвта, (когато се наранят) или демострират прекомерни реакции, ако трябва да подстрижете косата или изрежете ноктите им. Те тълкуват това като откъсване, загуба на контрол над безопасността на тялото и имат огромното желание да се запазят цели.

Към тригодишна възраст в детските страхове се появяват чудовищата и всякакви фантастични герои, които често се възприемат като истински, защото малките все още не могат да направят ясно разграничение между реалност и фантазия. „В тази фаза децата изпитват агресивни инстинкти и импулсивни желания да доминират, дори спрямо родителите си, които са техния най-голям обект на любов. И тъй като разбират, че това е нещо неприемливо, те пренасят тревогата извън себе си“, обяснява експертът. Но това е начинът им да се справят с притесненията си.

Какво да направите като родители

За да помогнете на детето да изрази страховете си, добре е да поговорите с него за вашите, които сте изпитвали като малки и да му разкажете как постепенно те са преминали. Така детето ще се научи да вярва в себе си и своите вътрешни сили.

Друга стратегия е да му разкажете история, дори нарочно измислена, в която главният герой е дете със същите страхове. „Метафоричният и магически език на приказката улеснява достигането до умовете и сърцата на малките, като им помага да облекчат несигурността си“, обяснява психологът.

Или пък заедно да измислите стратегия за „прогонване“ на страховете. Може преди лягане детето да пъха под леглото любимата си играчка, която да го пази от чудовищата. Това е малък ритуал, но има наистина голям ефект. Така то постепенно ще се научи да контролира по-добре реалността.

По материали от Qui mamme